Topos

The wind blew off mu tears…

… as a magistrate

I stood over the fair

I look at the motion from beyond

… only to sarry on alone … while deep down

I call out, Eumelos, Polimnastos,

Psapfa

Mimnermos, Archiloshos

I dig into my own roots as a rooster

To bury the Topos

Of their visible protruding

Finally

I create it

The Fair – a sale of sick actions

Aishilles Sophocles Euripides

Hazardous hymns of Wind

With brimfuel eyes

I unearth

The Topos

David Ninov, The song beyond song, Anthology of contemporary macedonian poetry, Stremez, 1997

Житие на светиот отец наш Симеон Нов Богослов

Доблеста е огнено и чудесно нешто; таа е во состојба, разгорувајќи ја жарта на божествената љубов, сета душа да ја претвори во оган; и моќ има да го раскрили умот, та од земјата да го вознесе на небесата, и сиот човек да го направи бог по благодат. Бидејќи и овој, велик Симеон, за кого сега станува збор, со сето срце ја засака доблеста и како никој друг се возвиши на нејзините славни висини, потребно е да ги искажеме неговите подвизи и  неговиот живот полн со војувања и борба за доблест.

Светиот Симеон Нов Богослов се родил 949-та година, во селото Галата, Пафлагонија (Мала Азија), од познати и богати родители, влијателни кај локалното благородништво. Уште како дете, кротко и со блага нарав, покажувал исклучителни способности. А, кога пораснал, родителите го испратиле во престолнината Цариград, при нивниот роднина којшто бил близок до императорот. Откако ги завршил таканаречените граматички курсеви, потребно било да премине на повисокиот степен на образование – философските курсеви, но тој се откажал од нив, плашејќи се да не се вовлече во нешто непотребно. Чичко му, пак, при когошто живеел, побрзал да му направи кариера, претставувајќи го пред браќата совладетели Василиј II и Константин VIII, Порфирородните, коишто и го причислиле кон чинот на царедворците.

Но, светиот Симеон малку се интересирал за тоа дека станал член на царскиот синклит (сенат). Стремежот му бил поинаков, и друго му лежело на срцето. Уште за време на учењето тој се запознал со Божјиот човек, кадарен неговиот богокопнежлив дух да го води кон Христа Господа – старецот Симеон, кого го нарекувале Благобојазен (роден 917-та, а Студитски монах станат 942-та година), та често одејќи кај него, во Студитската обител, се ползувал за сѐ со неговите совети, исцело предавајќи се на неговото духовно раководство. Искрено посакувал да се одрече од светскиот живот, но старецот гледајќи го многу млад, го наговарал да почека додека созрее, за благата му намера да се вкорени уште подлабоко во него. Се разбира, старецот не го оставал без своите совети и поткрепа, подготвувајќи го за монашкиот живот и среде суетата на светот. Еднаш, тој му врачил книга со списите на светиот Марко Подвижник, посочувајќи му различни изреки во неа и советувајќи го внимателно да ги обмисли, та во поведението да се раководи од нив. Помеѓу тие изреки се наоѓала и следнава: ако сакаш секогаш да имаш душеспасително раководство, внимателно слушај ја совеста и без одложување исполнувај го тоа коешто таа ти го кажува. Светиот Симеон ја примил таа изрека како дадена од устата на Самиот Бог, и решил строго да внимава да ја слуша совеста, верувајќи дека таа, како глас Божји, во срцето секогаш му го внушува само тоа коешто е спасително за неговата душа. Оттогаш, тој исцело се предал на молитвата и поучувањето во Божествените Писанија. Во тоа време и се удостоил со благодатното просветление коешто самиот го опишува во словото за верата. Тогаш, Божјата благодат му дала да ја вкуси сета сладост на животот во Бога, и со тоа му го одзела вкусот кон се земно.

Continue reading “Житие на светиот отец наш Симеон Нов Богослов”

Игумен Давид (Нинов): Медиите и Тяхната (Не)Отговорност в Р. Македониия

къс очерк за медиите и замешателствата които ги предизвикват във спрега с разколничкия синод на МПЦ contra канонския поредък на Православната Охридска Архиепископия

Международна православна конференция Сътрудничеството на Црквата и медиите Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“.

9 – 11 ноември 2004 г. гр. София

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, Високопреподобни и Преподобни отци, в Христа Бога братя и сестри,

смятам че на много им е познато специфичното състояние на Църката в Р. Македония и дялът тъкмо на медиите в креирането на тези събития, но всепак в началото ми е дължност в къси черти да дам изложение –  което ще се държи към православната еклисиология, разтоварено от вякакъв националшовинизам характерен за нашите земи, и в същото време толкова атипичен за духовноста на Источната Църква, защoто в Христа няма вече нито Юдеин нито Елин,[1] – а с този очерк бегло ще хвърлим поглед на историята на разкола в нашето отечество и неговото разрушително действо върху елементарния критерий на народа за това какво е Църквата и какво не е.

Както и в другите источно европейски земи така и в Р. Македония найжестокото прогонване срещу Църквата започва с идването на власт на Комунистическата Партия. Но докат в другите земи гоненето на Църквата беше от отворен тип, в Р. Македония комунистите действаха перфидно, опитвайки се под наметката на свободата и националното осъзнаване, според болшевическото разбиране на тази дума, същeвремено за своята еднократна употреба, да „създадът“ своя лъжлива църква, а да използват и понижат Православната Църква[2]. Така под булото на национализма македонските комунисти създават марионетска верска организация в служба на държавно-полицейските интереси[3].

Първият изненадващ факт е това че след Втората световна война, откакто на последният канононичен епископ (Митрополит Йосиф) му е забранено да влезне в земята, комунистите прогласяват инициятивен свещенически отбор за организиране на църковния живот[4]. Струва ми се че Православната Църква в своята повече от две хилядигодишна история не помни такова нещо: от 1945 г. до 1958 г. на територията на тогавашната СРМ няма стъпнато епископ. Макар и всички да знаеме че Православната Църква е епископална, досега никой няма дадено отговор на въпроса в име на кой епископ тези свещеници са давали богослужба, и на кой антиминс са вършили Литургията цели 13 години. И второ, откакто в 1967 г. самопрогласяват автокефалност с което съвесно се одлачават от Единната Литургия на Единната Вселенска Православна Църква, уверявам ви че до ден днешен своето съществуване го основават на дълбоката омраза към Българите, Сърбите, Гърците. В 21-я век тяхното съществуване го основават на омразата и провъзгласяването на вътрешни и външни неприятели. От тук, се получава впечатлението че до колкото съседните народи им станат приятели с които ще изградат любовно, в Христа отношение, разколниците просто ще престанат да съществуват. На този начин, съвесно жертват спасението на народа Божи в Р. Македония, защото е спротивно на тяхната комунистическо-идеолошка матрица в Р. Македония свободно да богослужат и проповядат архиереи от Единната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Continue reading “Игумен Давид (Нинов): Медиите и Тяхната (Не)Отговорност в Р. Македониия”